31.01.2021/

Детството е едно вълшебно място, в което може да се сгушим всеки път, когато ни стане хладно на душата. Там може да усетим топлата пазва на баба, ласкавата строгост на дядо и безброй спомени, които ни заливат като пълноводна река от вълнения , багри , лъчи , милост , смях. В тези дни човечето расте и преоткрива света на възрастните през приказки, събития от ежедневието, ритуалите и обредите на семейните традиции…Но нека ви разкажа за празниците у дома и за прабаба ми.
Според разпространено вярване, св. Харалампий е единственият светец, който е успял да улови и прикове в окови чумата и така е избавил хората от болестта. Ето защо върху някои от иконите той е зографисван как държи в ръце веригите, с които е оковал чумата. В чест на светеца по традиция жените приготвят нечетен брой питки, намазани с мед, осветен на празника на св.Прокопий или на Голяма Богородица. Ако не е останал от този мед, в църквата се занася друг мед, който свещеникът освещава след литургията. Вместо нечетен брой питки, може да се приготви една голяма пита, която начупена и намазана с мед се раздава за здраве на семейството и най-вече за да ни пази св. Харалампий от чума, шарка и други остро заразни болести. Преди да ги раздадат, хлябовете задължително се носят в църквата, където свещеникът ги благославя със специална молитва , заедно с буркан мед , който се освещава и се носи в къщи .

Когато бях малак прабабами мажеше кръстообразно челата на децата в къщи с осветеният мед за да сме здрави .
Едно време старите хора смятаха , че на Атанасов ден зимата си тръгва , а на св. Харалампий прекадяваха земята с тамян , за да я осветят и започваше първата оран . започваше земеделският сезон .
Св. харалампий се смята за покровител на меда и пчелите , защото умира на 113 години,а последните 3 години е измъчван за да се откаже от вярата си в Христос и всяка сутрин е бил чудодейно излекуван , а от дълбока древност пчелният мед се е приемал като храна на боговете , като вълшебно лекарство. Подготовката на празника започваше от предният ден , мъжете до залез слънце са нахранили и издоили животните , жените са сготвили ,изчистили и прибрали плетките, и като удареше камбаната, прабаба ми облечена с най новите си дрехи с малко вързопче с дрешки на децата и буркан мед отиваше в храма .Свещеника преди вечернята събираше вързопчетата . Баба ми още вкъщи прилежно беше написала имената на цялата фамилия за да ги даде на попа, да ги прочете на литургията за здраве .Вярата на хората през вековете ги е убедила в силата на молитвата: на малката молитва в частния домашен параклис, пред иконата и в силата на голямата обща молитва на общността в храма. Ето, тук в храма, в общата молитва, ние всички се молим за всички. И тази молитва е с голяма сила. Тя ни помага, тя ни изправя, тя ни подава ръка във време на болест и незгоди да се изправим и да продължим по житейската си пътека напред. Прабаба ми не беше толкова учена , че да го формолира и изрази толкова подредено , но го усешаше и преживяваше със всяка фибра на тялото , и това и отношение към живота респектираше и държеше цялата фамилия като едно цяло .
А сега нека се върна на празниците от моето детство и днес…
Празникът на св. Харалампий винаги се чества на 10-и февруари и се тачи като зимния празник на пчеларите. Тачи се особено много по нашите земи като застъпник за здравето – душевно и физическо, на хората, а още повече на децата. Ето затова се носеха в храма дрешките и медът. Хората открай време са измолвали Божията благословия за здравето на семейството и на добитъка, а пчелата и добивания от нея мед е лекарството за всякакви болести. Ето затова е трябвало да се измоли благословение, както за усърдието на пчеларите, така и за меда – да е добър и лековит.
На другия ден, след като удареше първата камбана, баба облечена в новите си дрехи с прясноизпечена пита, тръгваше на черква. След Светата Божествена литургия, свещеникът четеше специална молитва към св. Харалампий, с която се освещаваха донесените рано сутринта красиви обредни хлябове и оставените от вечерта мед и дрешки. Жените раздаваха хлябовете за здраве и отнасяха в тях меда и дрешките . Всички чакахме да хапнем мед и мека питка,за здраве. Меда и дрешките баба скриваше на тайно място, и го изваждаше да ни го даде, когато сме болни или когато тя прецени.
Празникът на св. Харалампий наближава , нека положим усилие да спазим традицията . Зад обикновеният обряд се крие дълбока мъдрост , която може да бъде разбрана от най необразованият човек , като моята прабаба . Обредът и традицията ни задават моралните рамки , които ни правят общество . Молитвата на едно поколение е измолване на божията благодат за същото поколение, но е измолване на сили и благодат и за следващото поколение , защото молитвата не е просто думи , тя е очертаване пътя на пред , тя е отговорност пред бъдещето . И така поколение след поколение се застъпва молитва за следващото…И нашите предци са знаели, че само така децата им ще оцелеят и ще имат един по добър свят . Ние как очертахме пътя напред ? Как поехме отговорността пред своите деца ? Честит празник на свети Харалампи и да не забравим да си осветим мед според традицията !

Add Comment