07.09.2021/

Свищов е град който се е протегнал край Дунава, като отекчен султан. Простира се на две тераси , които не са равни навсякъде, а на места има издигнати височини, които правят града още по-красив. Защото разните тези височини, от различните точки на града, разкриват различни панорамни изгледи. Панорамата, снета от тези точки, е богата, величествена и красива.Ако обичате да пътувате из България, тази дестинация трябва да е сред първите в списъка ви – къщата-музей на Алеко Константинов, основоположника на организирания туризъм в България. Тук ще откриете както истории от живота му, така и вдъхновение от страстта му към пътешествията (в едно интервю казва, че любимата му миризма е на железниците и параходите).

В самият център на височината над града се намират руините на една от последно падналите крепости на цар Иван Шишман . Малко по късно превзета и държана една зима от Влашкия воевода Влад Цепеш (Дракула) . Близо до къщата на Алеко Константинов се намира и къщата в която е подписан Австро-турският мирен договор. Когато османската империя не успява да превземе Виена и понася тежко поражение, еничарите се разбунтуват и започва кърджалийските времена . Османската империя е принудена да подпише мирен договор и той е подписан в Свищов

До нея е къщата , в която за един ден са събрани като дарение една бохча с жълтици , с които е създадено първото българско читалище . Пак там наблизо е първото българско училище , построено от богатия свищовлия Филип Сакелариевич, председател на дружеството на кожарите във Виена . Още приживе Алеко подарява родния си дом на Свищовската община, а през 1926 г. той е превърнат в музей. Тук ще видите каква е била обстановката в богатите търговски къщи от последните години преди Освобождението – неслучайно в началото на Освободителната война тук два пъти отсяда руският император Александър II. Изложени са лични вещи, снимки и писма, които разказват за живота, размислите и мечтите на Алеко. Тръгвайки от музея на Алеко към центъра ще минем покрай импозантна стара българска къща, която е музей на българският бит и култура . След това ще минем покрай църквата ,,Свето Преображение Господне” , където е имало училище в което са учили и преподавали големи български възрожденци . До нея има малка градинка с паметник на Цветан Радослав , авторът на българският химн, на мястото на родната му къща .

Вървейки по главната улица ще видим големия площад , градската градина с паметника на Алеко и сградата на читалището , парите за което ви споменах , че са събрани за един ден . По улицата са запазени и много красиви стари сгради строени по австрийски модел . Ако се отбием малко в страни ще попаднем в едно малко Манастириче със вкопана църквичка , която е пренаситена с история . Манастира е построен от влашки воевода Матей Бесарба, тук е обесен св. мъченик Дамаскин Габровски . В двора са погребани едни от най големите български дарители след освобождението . Излизайки от манастира и вървейки по тясната уличка с красиви стари къщи излизаме точно срещу импозантната църква ,,Света Троица” наричана от свищовлии просто ,, съборната” .

Това е върхът на майсторството на майстор Колю Фичето . Изразяваща идеята му за естетика и приемственост в строителството . Изографисана е от големият български художник завършил във Виена , родом от Свищов Димитър Павлович . Историята на църквата е интересна. В летописната книга на “Св. Троица” е отбелязано следното: “1865 г. априлъ 14 денъ, сряда се тури темелъ на новата църква на Унъ пазаръ”. Докато се строи църквата на 15 май 1867 г. Филип Тотю превежда четата си от Зимнич близо до Свищов на път за Балкана. Около 30 свищовски младежи се присъединяват към четата. Когато четата е разбита, в града започва кървава разправа. Три бесилки се издигат на площада пред строящата се църква с греди от новостроящият се храм . Най-храбрите свищовски четници са обесени с надписи на гърдите за вината им, а първият братовчед на Алеко Константинов е обезглавен на чешмата до село Върбовка. Други са заточени в Диарбекир . Храмът е интересен и с това, че на 28 юни 1877 г., след освобождението на града, руският император Александър ІІ присъства на молебен в църквата “Св. Троица” в памет на падналите първи жертви за Освобождението. По случай черкуването си в храма, императорът подарява 6 камбани . Те още са окачени на величествената камбанария и огласят града . Www.Zlatnapchelichka.bg

Add Comment